Когато се търси чуваемост, винаги сме ние и нашите медии, категоричен е Веселин Димитров - управител на Медийна група „Добруджа“
- Г-н Димитров, Медийна група „Добруджа“ е в публичното пространство и утвърждава своето присъствие вече 18 години - един отрязък от време, отдавна надхвърлил лимитираността на изпитателен срок. Вашето виждане за утвърждаването на Медийна група „Добруджа“… Може би, за посетителите на информационния сайт, за читателите на вестник „ГЛАС“ ще бъде не само интересна, но и полезна една кратка ретроспекция…
- За да сме точни, Медийна група „Добруджа“ не е на 18 години. На 18 години е първата от медиите в Медийна група „Добруджа“, а именно радио „Добруджа“. То бе основано в далечната 2001 година с решение на тогавашната Държавна комисия по далекосъобщения, сега КРС. Разбира се, почти веднага направихме и сайт на радиото, който по-късно прерасна в Информационна агенция „Добруджа“. Както забелязвате, всяко решение и действие следва някакъв естествен смисъл и последователност. Така се случват нещата с всички медии в Групата. По-късно - в 2012 година, решихме, че ни липсва печатно издание, в което да поместваме някои интервюта, по-дълги разследвания и ретроспективни материали. И начинът беше да създадем вестник „Глас“. Само след година-две той се превърна в седмичника на Добруджа. Видеоканал „Добруджа ТВ“ възникна като естествено продължение и желание за визуализация на материалите в сайта на информационната ни агенция. В началото видеоматериалите ги качвахме в Агенцията. Впоследствие решихме, че е хубаво те да имат собствено оформление и акценти и така се появи „Добруджа ТВ“. Сега медиите ни си имат собствени сайтове, които ги легитимират в интернет пространството. Всички съвременни медии разчитат на интернет пространството като лесен начин за достъп до тях. В това отношение не правим изключение и ние. Друга платформа са социалните мрежи, а именно Фейсбук. Разбира се, ние имаме профил и във Фейсбук. Нещо повече - в последно време това като че ли се превърна в петата медия от Групата. Темповете на профила говорят за правилната посока на развитие. Най-достъпната мрежа ни помага да удвоим аудиторията си и да достигнем до над 20 000 потребители на информация със своите новини, коментари, видеа и рекламни материали.
Що се отнася до изпитателния срок за утвърждаване на Групата, мисля, че той отдавна е изтекъл. Критични са, да кажем, първите седем години. След това има иновативни опции, мениджърски решения и редица похвати за излизане от всякакви кризи. Спокойно можем да помислим да напишем своята история. За 20-годишнината ще трябва да измислим нещо…
- Безспорно, обществените потребности се развиват и медийният продукт е своеобразна реплика, която винаги трябва да бъде адекватна. Ако вървим към откровение, кое, според Вас, е определящо при успешното утвърждаване на медийния пазар – менажирането, качеството на продукта… Което пък от своя страна неминуемо определя ръста на кредита на доверие от страна на гражданите – тези, които ползват продукта Ви всяка минута…
- Кредитът на доверие се определя от баланса между менажирането и качеството на продукта. В годините се нагледахме на грешки и в двата аспекта. Някои колеги решиха да акцентират върху продукта и изоставиха менажирането. Това доведе до крах още в самото начало. Медиите като всеки бизнес си имат своите бизнес правила - трудови правоотношения, йерархия, данъци и други. Пренебрегвайки ги, попадаш под ударите на закона или обществото те изхвърля. За съжаление, като че ли голяма част от моите приятели от местните медии направиха тази грешка, което доведе до това в момента да сме само няколко радиа в цялата страна. Миналата година при нас беше журналистка от националното радио, водеща специализирано предаване за малките радиа, която на заминаване ми каза: „Такъв формат на радио, обстановка за работа и екип липсват дори на някои национални медии.“
Ако пък акцентът е върху менажирането и се обградиш от неправилни хора, също е огромен проблем. Екипът започва да пречи в отношенията ти с партньори, контрагенти и рекламодатели. Причината е, че всяко наше действие е обществено достояние и на показ. Ето защо е необходимо да правим продукт, съобразен с определени етични норми и коректност. Имах щастието през годините да бъда обграден от „правилни” хора. Нямало е случай някой от моя екип да ме е предавал или да е продавал интереса на медиите за собствено облагодетелстване. Разбира се, сигурно и аз имам „вина” за това.
В медиите има най-общо два начина за финансиране. Първият е да продаваш ПРОДУКТ и да разчиташ на постъпления от реклама и продажба на информационни материали. Вторият е да продаваш СПОКОЙСТВИЕ и да разчиташ на големи, но еднократни постъпления - дал Господ хора, притесняващи се за нещо.
Е, ние избрахме първия, въпреки че е труден, бавен и много отегчителен. Но пък съществуваме вече 18 години. Вие ми кажете дали е правилно…
- Доверието от страна на гражданите несъмнено е сред определящите фактори за съществуването на една медия. И, когато говорим за това, ще се върнем към основното – медиите си остават този неизменен източник на информация, този посредник между институциите и гражданите, независимо от това какво развитие търпи форматът им. Те са средството за осведомяване, за публичността на решенията, свързани със съществуването на гражданите.
Мислите ли, че за институциите в България е важен авторитетът, професионализмът на едно издание, на една медийна група, когато търсят или са задължени по закон да дадат публичност на определена информация?
- Доверието е в основата на отношенията между медиите и институциите, рекламодателите, органите на властта и изобщо потребителите на информация – хората. Затова преди малко споменах за принципи при изработване на информационния продукт. Понякога информацията не е приятна за някого, но, когато е проверена и точна, то тя е и защитима. Доверието е в интерес и на медиите, защото в нашето общество източниците на информация са много. И, ако се заиграваш с хората, те много бързо те усещат и изхвърлят, сменят станцията, променят канала и готово.
А иначе казано, в демократичните общества определени хора /кметове, депутати, президенти и др./ сключват обществени договори с хората от едно село, град или държава. Този договор регламентира освен всички други задължения и харченето на обществени пари. Това харчене изисква от институциите непрекъснато да се отчитат за всяко свое решение, разход или действие. Всички действия трябва да са в интерес на обществото и институциите трябва ежедневно да доказват това. Посредници в тази комуникация между хората и институциите са медиите. Така е било и така ще бъде винаги. Институциите не могат без медиите и хората не могат без тях.
Що се отнася до това, доколко за институциите е важен авторитетът на медиите, мисля, че и там има умни хора. И, когато искат да бъдат чути, е важно в коя медия отиват и избират къде да отидат. Когато не искат да ги чуят, а само да изпълнят задължението пред обществото за публичност, отиват в другите, да ги наречем, „не авторитетни” медии. В основата на решението им за избор е фактът дали искат определена информация да придобие най-голяма публичност.
Между властимащите и медиите не може да има неформални и приятелски отношения. Това, рано или късно, претърпява катарзис и разтрогване на отношенията, а причината е една - между тях застава интересът на обществото.
- Интересуват ли се институциите от мащабността на информационното поле, което покривате, от броя на потребителите, до които достигате? Нещо, което е безспорно при търговската реклама, гражданските обяви. Всеизвестно е, че, когато бизнесът инвестира в реклама, търси максимална възвръщаемост…
- Мащабността на информационното поле е пряко зависима от два фактора: броя на потребителите на информация и канала, по който се достига до тях. Това беше основната причина ние да създадем медийна група и да използваме различни канали за достигане до потребителите. Вестникът ползва хартиен носител. Има много хора, които обичат да държат четивото в ръцете си. Информационната агенция и видеоканал „Добруджа ТВ“ разчитат на интернет, също и профилът във Фейсбук. Радиото пък се разпространява ефирно и е най-лесният начин за достъп до информация. Можеш да слушаш радио и да работиш, за разлика от телевизията, например. В момента имаме 100% покритие на каналите за разпространение на информацията. Поставяйки до това и авторитета на медиите, както и мащабността на покритието, това ни прави водещи по отношение на потенциала на разпространение на информацията в региона на Добруджа.
Що се отнася до интереса на институциите, вече споменахме кога и защо биха ни потърсили. Когато се търси чуваемост, винаги сме ние и нашите медии. Ето, говорейки за мащабност, аз „бъркам” в компютъра си и Ви диктувам нашите възможности:
- Фейсбук страницата ни - 20 676 души следват, 15 801 души харесват /12.03.2019 г./. Всички материали на Групата достигат до тези хора.
- Информационна агенция „Добруджа“ /dobrudjabg.com/ –10 534 посетители / 11.03.2019 г./
- Видеоканал „Добруджа ТВ“ – 3 106 абонати в Youtube, 4100 гледания във Фейсбук и страницата dobrudjatv.net/11.03.2019 г./
- Вестник „Глас“ – 550 абонамента, 2 300 четения в интернет /броя от 4 март 2019/
- Радио „Добруджа“ – над 60% слушаемост /спрямо всичките 8 радиа/.
- Не е тайна, че много институции, общини имат финансов ресурс за медийно обслужване. И това е публична информация. Това обаче, което рядко е публично – съществува ли коректна реципрочност при предоставянето на средства на медиите, които всъщност са пари на данъкоплатците… Средствата, които се предоставят и при сключване на договори за разпространяване на информация, всъщност, пропорционални ли са на мащабността на аудиторията на една медия? Ето при Медийна група „Добруджа“ - слушатели, зрители, читатели…
- Да, абсолютно сте права, че трябва да се търси реципрочност и ефект при харченето на парите на данъкоплатците. Не може разпределението да се прави „на око” и както реши субектът на разпределение, защото има много условности. Необходими са критерии и търсен ефект. Ето, аз Ви казах реалната картина на нашите възможности. Тази информация е публична и е достъпна, може да се погледне в интернет. Всеки желаещ ежедневно може да сверява цифрите за различните медии. Даже не е необходимо да се търси много. Например, по профилите на медиите във Фейсбук може да се прецени доколко са интересни за аудиторията.
От гледна точка пък на големината на медиите, цифрите имат различно значение. Например, как би изглеждала цифрата 5000 лева за година в Медийна група „Добруджа“, където разходите за труд на месец са три пъти по-големи от тази цифра, и в един сайт, списван от един или двама човека, където това може да е цялата издръжка за половин година...
Има и още един критерий - доколко една медия е работеща и, възлагайки и определена работа, тя може да я свърши. Дали е достатъчно да се публикуват материалите на пресаташето, или е необходимо да се работи „на терен”? Един или двама журналисти могат ли да покрият всички събития за деня? В тази посока ще Ви отговоря, че Медийна група „Добруджа“ всеки ден генерира от 20 до 25 собствени материала от Добруджа.
И накрая, ако ми позволите, въпросите за медиите имат отношение и към сигурността на хората. При екстремни ситуации е необходимо да има медия, която да сигнализира, предупреди и да помогне на институциите да свършат своята работа. Например, при наводнението от 2014 година единствено Медийна група „Добруджа“ оказа помощ навреме и информира хората.
- Благодаря Ви за този разговор, г-н Димитров…
Разговаря Красимира Димитрова
- Г-н Димитров, Медийна група „Добруджа“ е в публичното пространство и утвърждава своето присъствие вече 18 години - един отрязък от време, отдавна надхвърлил лимитираността на изпитателен срок. Вашето виждане за утвърждаването на Медийна група „Добруджа“… Може би, за посетителите на информационния сайт, за читателите на вестник „ГЛАС“ ще бъде не само интересна, но и полезна една кратка ретроспекция…
- За да сме точни, Медийна група „Добруджа“ не е на 18 години. На 18 години е първата от медиите в Медийна група „Добруджа“, а именно радио „Добруджа“. То бе основано в далечната 2001 година с решение на тогавашната Държавна комисия по далекосъобщения, сега КРС. Разбира се, почти веднага направихме и сайт на радиото, който по-късно прерасна в Информационна агенция „Добруджа“. Както забелязвате, всяко решение и действие следва някакъв естествен смисъл и последователност. Така се случват нещата с всички медии в Групата. По-късно - в 2012 година, решихме, че ни липсва печатно издание, в което да поместваме някои интервюта, по-дълги разследвания и ретроспективни материали. И начинът беше да създадем вестник „Глас“. Само след година-две той се превърна в седмичника на Добруджа. Видеоканал „Добруджа ТВ“ възникна като естествено продължение и желание за визуализация на материалите в сайта на информационната ни агенция. В началото видеоматериалите ги качвахме в Агенцията. Впоследствие решихме, че е хубаво те да имат собствено оформление и акценти и така се появи „Добруджа ТВ“. Сега медиите ни си имат собствени сайтове, които ги легитимират в интернет пространството. Всички съвременни медии разчитат на интернет пространството като лесен начин за достъп до тях. В това отношение не правим изключение и ние. Друга платформа са социалните мрежи, а именно Фейсбук. Разбира се, ние имаме профил и във Фейсбук. Нещо повече - в последно време това като че ли се превърна в петата медия от Групата. Темповете на профила говорят за правилната посока на развитие. Най-достъпната мрежа ни помага да удвоим аудиторията си и да достигнем до над 20 000 потребители на информация със своите новини, коментари, видеа и рекламни материали.
Що се отнася до изпитателния срок за утвърждаване на Групата, мисля, че той отдавна е изтекъл. Критични са, да кажем, първите седем години. След това има иновативни опции, мениджърски решения и редица похвати за излизане от всякакви кризи. Спокойно можем да помислим да напишем своята история. За 20-годишнината ще трябва да измислим нещо…
- Безспорно, обществените потребности се развиват и медийният продукт е своеобразна реплика, която винаги трябва да бъде адекватна. Ако вървим към откровение, кое, според Вас, е определящо при успешното утвърждаване на медийния пазар – менажирането, качеството на продукта… Което пък от своя страна неминуемо определя ръста на кредита на доверие от страна на гражданите – тези, които ползват продукта Ви всяка минута…
- Кредитът на доверие се определя от баланса между менажирането и качеството на продукта. В годините се нагледахме на грешки и в двата аспекта. Някои колеги решиха да акцентират върху продукта и изоставиха менажирането. Това доведе до крах още в самото начало. Медиите като всеки бизнес си имат своите бизнес правила - трудови правоотношения, йерархия, данъци и други. Пренебрегвайки ги, попадаш под ударите на закона или обществото те изхвърля. За съжаление, като че ли голяма част от моите приятели от местните медии направиха тази грешка, което доведе до това в момента да сме само няколко радиа в цялата страна. Миналата година при нас беше журналистка от националното радио, водеща специализирано предаване за малките радиа, която на заминаване ми каза: „Такъв формат на радио, обстановка за работа и екип липсват дори на някои национални медии.“
Ако пък акцентът е върху менажирането и се обградиш от неправилни хора, също е огромен проблем. Екипът започва да пречи в отношенията ти с партньори, контрагенти и рекламодатели. Причината е, че всяко наше действие е обществено достояние и на показ. Ето защо е необходимо да правим продукт, съобразен с определени етични норми и коректност. Имах щастието през годините да бъда обграден от „правилни” хора. Нямало е случай някой от моя екип да ме е предавал или да е продавал интереса на медиите за собствено облагодетелстване. Разбира се, сигурно и аз имам „вина” за това.
В медиите има най-общо два начина за финансиране. Първият е да продаваш ПРОДУКТ и да разчиташ на постъпления от реклама и продажба на информационни материали. Вторият е да продаваш СПОКОЙСТВИЕ и да разчиташ на големи, но еднократни постъпления - дал Господ хора, притесняващи се за нещо.
Е, ние избрахме първия, въпреки че е труден, бавен и много отегчителен. Но пък съществуваме вече 18 години. Вие ми кажете дали е правилно…
- Доверието от страна на гражданите несъмнено е сред определящите фактори за съществуването на една медия. И, когато говорим за това, ще се върнем към основното – медиите си остават този неизменен източник на информация, този посредник между институциите и гражданите, независимо от това какво развитие търпи форматът им. Те са средството за осведомяване, за публичността на решенията, свързани със съществуването на гражданите.
Мислите ли, че за институциите в България е важен авторитетът, професионализмът на едно издание, на една медийна група, когато търсят или са задължени по закон да дадат публичност на определена информация?
- Доверието е в основата на отношенията между медиите и институциите, рекламодателите, органите на властта и изобщо потребителите на информация – хората. Затова преди малко споменах за принципи при изработване на информационния продукт. Понякога информацията не е приятна за някого, но, когато е проверена и точна, то тя е и защитима. Доверието е в интерес и на медиите, защото в нашето общество източниците на информация са много. И, ако се заиграваш с хората, те много бързо те усещат и изхвърлят, сменят станцията, променят канала и готово.
А иначе казано, в демократичните общества определени хора /кметове, депутати, президенти и др./ сключват обществени договори с хората от едно село, град или държава. Този договор регламентира освен всички други задължения и харченето на обществени пари. Това харчене изисква от институциите непрекъснато да се отчитат за всяко свое решение, разход или действие. Всички действия трябва да са в интерес на обществото и институциите трябва ежедневно да доказват това. Посредници в тази комуникация между хората и институциите са медиите. Така е било и така ще бъде винаги. Институциите не могат без медиите и хората не могат без тях.
Що се отнася до това, доколко за институциите е важен авторитетът на медиите, мисля, че и там има умни хора. И, когато искат да бъдат чути, е важно в коя медия отиват и избират къде да отидат. Когато не искат да ги чуят, а само да изпълнят задължението пред обществото за публичност, отиват в другите, да ги наречем, „не авторитетни” медии. В основата на решението им за избор е фактът дали искат определена информация да придобие най-голяма публичност.
Между властимащите и медиите не може да има неформални и приятелски отношения. Това, рано или късно, претърпява катарзис и разтрогване на отношенията, а причината е една - между тях застава интересът на обществото.
- Интересуват ли се институциите от мащабността на информационното поле, което покривате, от броя на потребителите, до които достигате? Нещо, което е безспорно при търговската реклама, гражданските обяви. Всеизвестно е, че, когато бизнесът инвестира в реклама, търси максимална възвръщаемост…
- Мащабността на информационното поле е пряко зависима от два фактора: броя на потребителите на информация и канала, по който се достига до тях. Това беше основната причина ние да създадем медийна група и да използваме различни канали за достигане до потребителите. Вестникът ползва хартиен носител. Има много хора, които обичат да държат четивото в ръцете си. Информационната агенция и видеоканал „Добруджа ТВ“ разчитат на интернет, също и профилът във Фейсбук. Радиото пък се разпространява ефирно и е най-лесният начин за достъп до информация. Можеш да слушаш радио и да работиш, за разлика от телевизията, например. В момента имаме 100% покритие на каналите за разпространение на информацията. Поставяйки до това и авторитета на медиите, както и мащабността на покритието, това ни прави водещи по отношение на потенциала на разпространение на информацията в региона на Добруджа.
Що се отнася до интереса на институциите, вече споменахме кога и защо биха ни потърсили. Когато се търси чуваемост, винаги сме ние и нашите медии. Ето, говорейки за мащабност, аз „бъркам” в компютъра си и Ви диктувам нашите възможности:
- Фейсбук страницата ни - 20 676 души следват, 15 801 души харесват /12.03.2019 г./. Всички материали на Групата достигат до тези хора.
- Информационна агенция „Добруджа“ /dobrudjabg.com/ –10 534 посетители / 11.03.2019 г./
- Видеоканал „Добруджа ТВ“ – 3 106 абонати в Youtube, 4100 гледания във Фейсбук и страницата dobrudjatv.net/11.03.2019 г./
- Вестник „Глас“ – 550 абонамента, 2 300 четения в интернет /броя от 4 март 2019/
- Радио „Добруджа“ – над 60% слушаемост /спрямо всичките 8 радиа/.
- Не е тайна, че много институции, общини имат финансов ресурс за медийно обслужване. И това е публична информация. Това обаче, което рядко е публично – съществува ли коректна реципрочност при предоставянето на средства на медиите, които всъщност са пари на данъкоплатците… Средствата, които се предоставят и при сключване на договори за разпространяване на информация, всъщност, пропорционални ли са на мащабността на аудиторията на една медия? Ето при Медийна група „Добруджа“ - слушатели, зрители, читатели…
- Да, абсолютно сте права, че трябва да се търси реципрочност и ефект при харченето на парите на данъкоплатците. Не може разпределението да се прави „на око” и както реши субектът на разпределение, защото има много условности. Необходими са критерии и търсен ефект. Ето, аз Ви казах реалната картина на нашите възможности. Тази информация е публична и е достъпна, може да се погледне в интернет. Всеки желаещ ежедневно може да сверява цифрите за различните медии. Даже не е необходимо да се търси много. Например, по профилите на медиите във Фейсбук може да се прецени доколко са интересни за аудиторията.
От гледна точка пък на големината на медиите, цифрите имат различно значение. Например, как би изглеждала цифрата 5000 лева за година в Медийна група „Добруджа“, където разходите за труд на месец са три пъти по-големи от тази цифра, и в един сайт, списван от един или двама човека, където това може да е цялата издръжка за половин година...
Има и още един критерий - доколко една медия е работеща и, възлагайки и определена работа, тя може да я свърши. Дали е достатъчно да се публикуват материалите на пресаташето, или е необходимо да се работи „на терен”? Един или двама журналисти могат ли да покрият всички събития за деня? В тази посока ще Ви отговоря, че Медийна група „Добруджа“ всеки ден генерира от 20 до 25 собствени материала от Добруджа.
И накрая, ако ми позволите, въпросите за медиите имат отношение и към сигурността на хората. При екстремни ситуации е необходимо да има медия, която да сигнализира, предупреди и да помогне на институциите да свършат своята работа. Например, при наводнението от 2014 година единствено Медийна група „Добруджа“ оказа помощ навреме и информира хората.
- Благодаря Ви за този разговор, г-н Димитров…
Разговаря Красимира Димитрова
Коментирайте
1 USD = 1.79863 BGN
1 GBP = 2.28757 BGN
1 CHF = 2.0333 BGN
