Валентин Зеленченко: Пътищата ни са лоши не заради некачествено строителство, а поради слабо поддържане

Валентин Зеленченко завършва Висшия институт по архитектура и строителство - София, специалност „Пътно строителство”  през 1985 г.  и  постъпва на работа в „Пътно управление” – Добрич. Управлява „Пътно строителство” АД от 1993 г., след  отделянето на звената за извършване на пътностроителна и ремонтна дейност от „Пътно управление” – Добрич.
 
- Г-н Зеленченко, как направихте избора си на специалност?
Случайно. Приеха ме в тази специалност и се записах.  И вече 32 години работя в тази област.
- Съжалявате ли за този избор?
Не. С времето се оказа, че професията може да ми стане и хоби.
- Какво е мястото на „Пътно строителство”АД във Вашата професионална кариера?
„Пътно строителство” АД е фирмата, с която започнах работа като предприемач. Преди това работех в „Пътно управление”.
- Какво Ви струва създаването и управлението на този бизнес?
Освен белите коси, струва доста нерви, труд, безсънни нощи.
- Как се промени производството в това време?
Започнахме с руски машини. Постепенно започнахме да подменяме автопарка, купихме асфалтова база. В момента имаме над 500 машини, по-голямата част са закупени в периода на развитие на фирмата. През 1993 г. започнахме със 150 човека, през 2015 бяха вече 350. Сега работят около 200 - 250.
- Какви проекти изпълнявате?
Изпълняваме проекти  в цяла България. Главно работим в Добричка област. Работим по магистралите „Тракия” и „Хемус”, в района на  Велико Търново. Ние се явяваме на търгове там, където можем да спечелим.
- Търговете и обществените  поръчки са проблем на голяма част от фирмите. Как стоят нещата при Вас?
Обществените поръчки са проблем за много фирми. Обществените поръчки са проблем, защото голяма част от тях са режисирани и възложителят си избира изпълнителя. Печеля в общини, в които търговете са така обявени, че основното изискване да е цената със съответно качество. Там, където се обявяват поръчки с техническо предложение, което се оценява или пък е критерий за декласиране, там няма как да спечеля.
- И се отказвате, когато видите, че има техническо предложение?
Не, не се отказвам все още.
- Това е индикатор, че няма да спечелите...
Това е индикатор и засега - безупречен.
- Кой кого толерира във Вашия бранш?
Това става ясно от списъка с обществените поръчки и кой ги е спечелил. Там е ясно кой кого толерира.
- В активите на фирмата влизат и асфалтови бази...
Имаме четири асфалтови бази - в Каварна, Тервел и две в Добрич. Последната асфалтова база, която купихме, е нова, напълно съвременна и отговаря на всички технически изисквания. Останалите са украински с оборудване от времето на социализма.
- Работите предимно в България. Търсите ли пазари извън страната?
Осъществихме контакти с украински и румънски колеги, както и с Молдова. Това е по-труден процес. Трябва да се проучи всяка страна, защото всяка има специфика на пазара си. В процес  на търсене сме. Навън  е трудно. Трябва да имаш партньори там.
- Как се развива строителният бранш днес, след кризата преди години?
Строителният бранш е динамичен и постоянно се променя. Не можем да кажем, че едни форми отпадат, а други се разрастват. Има голяма динамика.  Жилищното  строителство претърпя  криза през 2007 - 2008 г. Но  сега отново се възражда. Различно е. Веднъж тръгва строителството на  жилищни и административни сгради, после спира. Динамика има и при пътното строителство.
- Как се контролира качеството на строителната дейност?
Качеството се доказва ежедневно. Има строителен надзор, който го следи. Компромиси с качеството не трябва да се  правят.
- Тогава защо пътищата ни са в подобно състояние?
Те са в подобно състояние, защото има лошо поддържане. Малко средства се отделят за действителното поддържане на пътищата, което трябва да се извършва. Трябва да се  изпълнят задължителните условия за един път - да няма дупки, да има видимост, маркировка и добро отводняване. Нищо повече! Елементарно! Просто трябва да се изпълняват в този ред, който изброих. Това означава да няма растителност отстрани, да бъдат маркирани. Сега е октомври месец. Колко от пътищата са маркирани? Само главните. По останалите няма да се движат хора.
- На кое място се нарежда  „Пътно строителство”АД сред останалите фирми в бранша?
В последните няколко години бяхме в първите 50, около 35 място. За 2016-а няма да сме там, защото намаляха оборотите. Спряха европейските програми и в целия бранш има понижение.
- Каква е личната Ви оценка за мястото, което заемате?
Доволен съм. Фирмата се развива нормално, хората работят спокойно. Няма сътресения.
- Колко човека работят във фирмата?
Към днешна дата около 220-230.
- Какво Ви струва това и какви са делничните предизвикателства?
В началото ми беше много трудно. Започнах със 150 човека. На практика не бях управлявал хора. Сега ми е нормално. Свикнал съм. Когато нещата се наместят - лесно се управлява. Бизнесът е динамичен. През 2015 година имахме оборот от 50 милиона, миналата година -15 милиона. Ние работим с държавни и обществени поръчки. Ние не можем да работим на частни лица и не можем да контролираме нашите ангажименти. Ангажиментите ни  зависят от държавните, общински програми и европейски фондове. Не зависят от нас.
- Всички се оплакват от трудното намиране на точните кадри. Вие как се справяте с този проблем?
Проблемът с кадрите е национален. А в Добрич - той е от доста години. Нашите кадри  бягат или  във Варна, или в София. Голяма част от нашите хора са пенсионери или пък в предпенсионна възраст. Младите хора отиват да учат на други места и там си остават.
 

Коментирайте