Край крушарското село Александрия се намира обширната местност Текето. Историята на това място е забулена в тайни и легенди. Човек трудно може да се ориентира кое е действителност и кое фолклор. Фактът обаче, че всяка година около Илинден това място събира стотици българи, е достатъчно красноречив за неговата значимост.
Според легендата, в стария дървен параклис се намира гроб, приел мощите на Свети Илия.
Голям камък е запазил човешки стъпки и следи от копита на животно. Народното предание разпознава в тях стъпките на Свети Илия и копитата на магарето му.
Зад манастира тече извор, чиято вода се смята за лековита. Изворът и до днес лекува, параклисът и манастирът отново са съградени.
Легендите, свързани с появата на Текето са много. Една от тях разказва как след продължителна суша Свети Илия слязъл от небето и понеже бил тежък стъпките му се отбелязали в камъка, от едно дърво чрез чудо направил манастир за една нощ. За да избере място, хвърлил секирата си. От хълма тя паднала точно сред скали и баири до голяма и силна вода.
Друга легенда твърди, че светецът пожелал да бликне вода, която да лекува хората от болести.
Според легендата, в стария дървен параклис се намира гроб, приел мощите на Свети Илия.
Голям камък е запазил човешки стъпки и следи от копита на животно. Народното предание разпознава в тях стъпките на Свети Илия и копитата на магарето му.
Зад манастира тече извор, чиято вода се смята за лековита. Изворът и до днес лекува, параклисът и манастирът отново са съградени.
Легендите, свързани с появата на Текето са много. Една от тях разказва как след продължителна суша Свети Илия слязъл от небето и понеже бил тежък стъпките му се отбелязали в камъка, от едно дърво чрез чудо направил манастир за една нощ. За да избере място, хвърлил секирата си. От хълма тя паднала точно сред скали и баири до голяма и силна вода.
Друга легенда твърди, че светецът пожелал да бликне вода, която да лекува хората от болести.