Отец Петър: Искам прошка от целия български народ

Отец Петър е свещенослужител в храм Св. Троица – Добрич и в селата Преселенци, Василево, Калина и Малина.

"Аз бих поискал прошка от целия български народ. Наистина ги моля да ми простят. От цялото си сърце и цялата си душа. Да се опитат да ме направят по-добър и в работата ми и като човек, защото аз не съм безгрешен в никакъв случай. И трябва винаги да се стремя да не виждам треската в другия, когато в себе си имам цяла греда. В никакъв случай не смятам себе си за светец или за чист човек. Аз не съм такъв. Благодаря на Бога, че ме е приютил в своето земно царство – Църквата. И Му благодаря за това, че ми дава възможност да се спася и да поискам прошка и да съм готов да я дам.
Който не прости няма как да му бъде простено. Защото пак казвам не може да искаме нещо от Бога без ние да сме дали това нещо. Много е трудно понякога да простим. Да преглътнем егото си. За някои хора това да простиш е символ на унижение. Но не трябва да забравяме, че животът ни тук на земята е подготовка за вечен живот и ние не трябва да се грижим толкова за тялото си и за материалното си благополучие, колкото за самата душа, която има нужда също от облекло и храна. Но за облекло не са известните марки дрехи, а облеклото за душата е елеят, с който можем да я помажем отгоре. Елеят е молитвата, доброто сърце, любовта, която имаме, която да даряваме на хората. Не можем да се наречем православни християни, ако нямаме любов в сърцето. Затова е хубаво, когато човек започне да мисли за прошката, да си спомни за думите на Св. апостол Павел, които пише до Коринтяни или т. нар. „Химн на любовта" , в които казва, че любовта не завижда, любовта не се гордее, любовта не иска, любовта не търси това което е давано насреща. Тук можем да кажем, че Св. апостол Павел има предвид, че ако сме дали някому нещо от любов, може да простим и да забравим, че сме го дали. Но да сме спокойни и да знаем, че именно това възнася душата нагоре към небето."