- Г-н Росенов, сигурно не е случайно, че разговаряме точно на 12 октомври - Денят на българската община. Имате основание да празнувате. Два мандата бяхте кмет на Добрич. Започна да се чества по ваше време - през 1998 година...
Доколкото това е празник на българската община, трябва да го чувстват всички граждани. За съжаление, до момента не е толкова популярен този празник, колкото би се искало на общинарите. На тази дата преди много години - 120, е приет първият Закон за местно самоуправление в България. През 1998 година по инициатива на НСОРБ, което издири този вариант на закон и датата, на която е публикуван, имаше решение на Управителния съвет да бъде обявен за Ден на българската община. Това, което е много интересно, ако прочетете този закон, ще видите, че тогавашните управници са имали много точна представа как се ръководи един град, една община. Има много полезни и точни, добри разпоредби.
- Имам спомен, че една от първите срещи на НСОРБ беше в Добрич по времето на Стефан Софиянски като служебен премиер. Така ли е?
НСОРБ беше основано на 11 декември 1996 година. Аз бях избран за член на УС и зам.-председател на сдружението. По мое предложение направихме първото общо събрание на сдружението, тъй като то много бързо порасна, тук - в Добрич. Това беше момент с временно правителство, президент беше Петър Стоянов, а Стефан Софиянски беше министър- председател и кмет на София.И двамата уважиха Добрич по повод срещата на НСОРБ. Съвсем скоро се състоя единадесетата среща на местните власти в Албена. Ще споделя нещо, което на добричлии не е известно.Идеята за тези годишни срещи дойде от мое пътуване в САЩ. Бях на годишна среща на градските управители на американските градове. Бях изключително впечатлен от полезността, мащабността, размаха на тази среща. Тя беше в Синсинати през 2002 година. Бяха ангажирани повече от 3500 градски управители. След връщането ми помолих ръководителя на Американската агенция за международно развитие, която много помагаше на българските общини, да покани и да плати разходите за консултант от САЩ. Такъв дойде и гостува в Добрич една седмица. Заедно с него подготвихме всички сценарии, планове как да се направи годишната среща. Избрахме Албена за първата годишна среща и я реализирахме през есента на 2003 година. И така - началото на срещите сложихме в Добрич и Албена, и добричкият кмет беше инициатор на тези срещи.
- На срещата в Албена тази година бяхте отличен с два приза - за укрепване и за развитие на НСОРБ...
Да, те бяха за укрепване на НСОРБ - единият, а другият - за десетата годишнина на търговското дружество „Актив”, което е на националното сдружение. Имах възможността и удоволствието да бъда консултант на това дружество, да му помагам да направи първите си стъпки. Да направи първото си търговско дело. Това беше едно обучение, на което бях и първият лектор. Тези хора, на които съм помагал по молба на г-жа Гинка Чавдарова -изпълнителен директор на сдружението, съвсем безкористно, не са забравили това. Бях поканен още юни месец за десетата им годишнина, която ще се състои през октомври, да участвам в тяхната проява. Това е много мило, защото ние - българите, за съжаление, доста бързо забравяме кой е в началото на нещата. Но националното сдружение си спомни и „Актив”- дружеството, също, за което съм им много благодарен.Това топли много.
- Тази година също бяхте поканен за лектор на 11-ата среща на местните власти в Албена. Участвахте в модула „Интелигентният град с технологична подкрепа” и по - точно темата Ви бе „Smart Cities-достижими ли са за българските общини?”...
Първо - смятам за положителен факт това, че една от темите беше посветена на интелигентните градове. С огорчение ще кажа, че това е още една тема, по която България като държава и със своите национални структури изостава. Ако прегледате програмните документи на министерствата, които имат отношение към общините -МРРБ и МТС, за тях тази тема не съществува. И към 2020 година я няма. Може би, ще се появи след това. В същото време технологично нещата набират скорост и всеки практически държи в ръцете си мобилно устройство с огромни функции и възможности. Битува мнението, че за интелигентни градове може да се говори само за огромните градове като Ню Йорк, Мюнхен, Лондон, но това не е така. Те първи започнаха да работят преди 10-15 години, притиснати от изключително сложните проблеми, които имат с концентрацията на хора, транспорт, замърсявания. Навлизането на информационно- комуникационните технологии е навсякъде. И всяка една община трябва да има отношение към този нов подход и тези нови инструменти, които съществуват. Ще дам пример защо за всяка община, включително за малките, е съществено да познава какво ново предлагат тези технологии. Преди връзката на гражданите е била Общината. С развитието на технологиите този практически монопол вече отсъства. Вие сте свидетели , че хората се самоорганизират за транспорт. Самоорганизират се за култура, за спорт, за протести, за всякакви прояви. Хората разполагат с инструменти сами да се организират. Нещо повече, с такива инструменти разполагат по-предприемчивите. Малката община с труд поддържа транспортна линия, тъй като броят на пътуващите е критично малък . И за фирмите, които обслужват, не е достатъчен, за да им е икономически ефективно. Изведнъж се събират няколко души с колите си и организират пътуване. Така намаляват още броя на пътуващите с обществен транспорт и линията е закрита. Или в областта на образованието. Има малки общини, където училището се крепи на критичен брой ученици. Ако едно предприемчиво училище предложи съвременни форми на дистанционно и интерактивно обучение, родителите ще ги предпочетат. Изведнъж ще се окаже, че в училището няма да има деца. Същото е с културата. Една община, която използва, а не се бори с новите технологии, може да доведе Лондонския кралски оркестър в една зала, да доведе големи изпълнители. Може да направи гражданите си съпричастни с много събития по света. Това е във възможностите им и ако не го правят, са аут.
- Какви съвети дадохте на кметовете ?
Казах им, че трябва малко да понаучат темата. Когато говорим за интелигентния град, едно от простите описания е на система от системи. Имаме системи, които се занимават с транспорта, с уличното осветление, с енергийната ефективност, с безопасността, със сигурността на гражданите, с образованието, със здравеопазването, с културата, тоест е всеобхватно. Тези системи си говорят помежду си и по този начин повишават ефективността, намаляват разходите и правят града по-атрактивен за инвеститорите и хората, за да не се разбягат от този град. Първият съвет беше изобщо да разберат за какво става дума. Вторият съвет, който им дадох, беше да назначат един зам.-кмет- експерт по информационно- комуникационни технологии. Трябва да има някой, който разбира нещата. Третият съвет е да накарат администрацията и Общинският съвет да работят електронно, без хартии. Администрацията трябва да свърши страшно много работа. Ако администрацията не е готова, няма да има кой да партнира на бизнеса.
- Прогнозите Ви това да се случи в какви времеви рамки са?
Процесът е необратим. Хората, които живеят на село, не боравят с телефони от преди 30 години. Те боравят с днешните марки телефони. Имат в ръцете си съвременните технологии. Към тях се обръщат високообразовани хора чрез различни предложения – програми, проекти, събития, организирани по електронен път. Ако не искат общинарите да ги изгубят, те трябва да вървят по този път.
- Един въпрос, който много хора искат да Ви зададат в този град... Харесвате ли Добрич? Как се промени той за тези 13 години, откакто не сте кмет?
Дали харесвам Добрич? Отговорът е, че аз не предпочетох София, Варна или някоя държава извън България. Харесвам хората, които живеят тук, духа им, широтата, спокойствието им. Някои неща, които станаха, ми харесват. Други -силно не ми харесват. Всяко нещо с времето си. Моите възможности да въздействам са минимални. Така че това, което не ми харесва, съм принуден да го приема. Например, „Добрички панаир” се спъна, след като вървеше прекрасно. Като председател на ТПП-Добрич, се опитах да въздействам на Общината, но изключително неуспешно и виждате какъв е резултатът. Вместо да имаме развиващ се панаир…. Един панаир определя облика на едно населено място. Това не можаха да разберат от предишния екип. Сега виждам някакво раздвижване. Но мисля, че са изпуснати много неща. Развитието на бизнес зони, продължаване на развитието на информационни и комуникационни технологии, които бяха постигнати по мое време... През 2003 година оценката на Майкрософт беше, че в добричките училища се намират 25% - една четвърт от модерните компютри в българските училища. Тази позиция също сме изпуснали. Но има диалектика, има спадове, има върхове. Да се надяваме, че по-хубавите неща тепърва предстоят.
Доколкото това е празник на българската община, трябва да го чувстват всички граждани. За съжаление, до момента не е толкова популярен този празник, колкото би се искало на общинарите. На тази дата преди много години - 120, е приет първият Закон за местно самоуправление в България. През 1998 година по инициатива на НСОРБ, което издири този вариант на закон и датата, на която е публикуван, имаше решение на Управителния съвет да бъде обявен за Ден на българската община. Това, което е много интересно, ако прочетете този закон, ще видите, че тогавашните управници са имали много точна представа как се ръководи един град, една община. Има много полезни и точни, добри разпоредби.
- Имам спомен, че една от първите срещи на НСОРБ беше в Добрич по времето на Стефан Софиянски като служебен премиер. Така ли е?
НСОРБ беше основано на 11 декември 1996 година. Аз бях избран за член на УС и зам.-председател на сдружението. По мое предложение направихме първото общо събрание на сдружението, тъй като то много бързо порасна, тук - в Добрич. Това беше момент с временно правителство, президент беше Петър Стоянов, а Стефан Софиянски беше министър- председател и кмет на София.И двамата уважиха Добрич по повод срещата на НСОРБ. Съвсем скоро се състоя единадесетата среща на местните власти в Албена. Ще споделя нещо, което на добричлии не е известно.Идеята за тези годишни срещи дойде от мое пътуване в САЩ. Бях на годишна среща на градските управители на американските градове. Бях изключително впечатлен от полезността, мащабността, размаха на тази среща. Тя беше в Синсинати през 2002 година. Бяха ангажирани повече от 3500 градски управители. След връщането ми помолих ръководителя на Американската агенция за международно развитие, която много помагаше на българските общини, да покани и да плати разходите за консултант от САЩ. Такъв дойде и гостува в Добрич една седмица. Заедно с него подготвихме всички сценарии, планове как да се направи годишната среща. Избрахме Албена за първата годишна среща и я реализирахме през есента на 2003 година. И така - началото на срещите сложихме в Добрич и Албена, и добричкият кмет беше инициатор на тези срещи.
- На срещата в Албена тази година бяхте отличен с два приза - за укрепване и за развитие на НСОРБ...
Да, те бяха за укрепване на НСОРБ - единият, а другият - за десетата годишнина на търговското дружество „Актив”, което е на националното сдружение. Имах възможността и удоволствието да бъда консултант на това дружество, да му помагам да направи първите си стъпки. Да направи първото си търговско дело. Това беше едно обучение, на което бях и първият лектор. Тези хора, на които съм помагал по молба на г-жа Гинка Чавдарова -изпълнителен директор на сдружението, съвсем безкористно, не са забравили това. Бях поканен още юни месец за десетата им годишнина, която ще се състои през октомври, да участвам в тяхната проява. Това е много мило, защото ние - българите, за съжаление, доста бързо забравяме кой е в началото на нещата. Но националното сдружение си спомни и „Актив”- дружеството, също, за което съм им много благодарен.Това топли много.
- Тази година също бяхте поканен за лектор на 11-ата среща на местните власти в Албена. Участвахте в модула „Интелигентният град с технологична подкрепа” и по - точно темата Ви бе „Smart Cities-достижими ли са за българските общини?”...
Първо - смятам за положителен факт това, че една от темите беше посветена на интелигентните градове. С огорчение ще кажа, че това е още една тема, по която България като държава и със своите национални структури изостава. Ако прегледате програмните документи на министерствата, които имат отношение към общините -МРРБ и МТС, за тях тази тема не съществува. И към 2020 година я няма. Може би, ще се появи след това. В същото време технологично нещата набират скорост и всеки практически държи в ръцете си мобилно устройство с огромни функции и възможности. Битува мнението, че за интелигентни градове може да се говори само за огромните градове като Ню Йорк, Мюнхен, Лондон, но това не е така. Те първи започнаха да работят преди 10-15 години, притиснати от изключително сложните проблеми, които имат с концентрацията на хора, транспорт, замърсявания. Навлизането на информационно- комуникационните технологии е навсякъде. И всяка една община трябва да има отношение към този нов подход и тези нови инструменти, които съществуват. Ще дам пример защо за всяка община, включително за малките, е съществено да познава какво ново предлагат тези технологии. Преди връзката на гражданите е била Общината. С развитието на технологиите този практически монопол вече отсъства. Вие сте свидетели , че хората се самоорганизират за транспорт. Самоорганизират се за култура, за спорт, за протести, за всякакви прояви. Хората разполагат с инструменти сами да се организират. Нещо повече, с такива инструменти разполагат по-предприемчивите. Малката община с труд поддържа транспортна линия, тъй като броят на пътуващите е критично малък . И за фирмите, които обслужват, не е достатъчен, за да им е икономически ефективно. Изведнъж се събират няколко души с колите си и организират пътуване. Така намаляват още броя на пътуващите с обществен транспорт и линията е закрита. Или в областта на образованието. Има малки общини, където училището се крепи на критичен брой ученици. Ако едно предприемчиво училище предложи съвременни форми на дистанционно и интерактивно обучение, родителите ще ги предпочетат. Изведнъж ще се окаже, че в училището няма да има деца. Същото е с културата. Една община, която използва, а не се бори с новите технологии, може да доведе Лондонския кралски оркестър в една зала, да доведе големи изпълнители. Може да направи гражданите си съпричастни с много събития по света. Това е във възможностите им и ако не го правят, са аут.
- Какви съвети дадохте на кметовете ?
Казах им, че трябва малко да понаучат темата. Когато говорим за интелигентния град, едно от простите описания е на система от системи. Имаме системи, които се занимават с транспорта, с уличното осветление, с енергийната ефективност, с безопасността, със сигурността на гражданите, с образованието, със здравеопазването, с културата, тоест е всеобхватно. Тези системи си говорят помежду си и по този начин повишават ефективността, намаляват разходите и правят града по-атрактивен за инвеститорите и хората, за да не се разбягат от този град. Първият съвет беше изобщо да разберат за какво става дума. Вторият съвет, който им дадох, беше да назначат един зам.-кмет- експерт по информационно- комуникационни технологии. Трябва да има някой, който разбира нещата. Третият съвет е да накарат администрацията и Общинският съвет да работят електронно, без хартии. Администрацията трябва да свърши страшно много работа. Ако администрацията не е готова, няма да има кой да партнира на бизнеса.
- Прогнозите Ви това да се случи в какви времеви рамки са?
Процесът е необратим. Хората, които живеят на село, не боравят с телефони от преди 30 години. Те боравят с днешните марки телефони. Имат в ръцете си съвременните технологии. Към тях се обръщат високообразовани хора чрез различни предложения – програми, проекти, събития, организирани по електронен път. Ако не искат общинарите да ги изгубят, те трябва да вървят по този път.
- Един въпрос, който много хора искат да Ви зададат в този град... Харесвате ли Добрич? Как се промени той за тези 13 години, откакто не сте кмет?
Дали харесвам Добрич? Отговорът е, че аз не предпочетох София, Варна или някоя държава извън България. Харесвам хората, които живеят тук, духа им, широтата, спокойствието им. Някои неща, които станаха, ми харесват. Други -силно не ми харесват. Всяко нещо с времето си. Моите възможности да въздействам са минимални. Така че това, което не ми харесва, съм принуден да го приема. Например, „Добрички панаир” се спъна, след като вървеше прекрасно. Като председател на ТПП-Добрич, се опитах да въздействам на Общината, но изключително неуспешно и виждате какъв е резултатът. Вместо да имаме развиващ се панаир…. Един панаир определя облика на едно населено място. Това не можаха да разберат от предишния екип. Сега виждам някакво раздвижване. Но мисля, че са изпуснати много неща. Развитието на бизнес зони, продължаване на развитието на информационни и комуникационни технологии, които бяха постигнати по мое време... През 2003 година оценката на Майкрософт беше, че в добричките училища се намират 25% - една четвърт от модерните компютри в българските училища. Тази позиция също сме изпуснали. Но има диалектика, има спадове, има върхове. Да се надяваме, че по-хубавите неща тепърва предстоят.
Коментирайте
1 USD = 1.79863 BGN
1 GBP = 2.28757 BGN
1 CHF = 2.0333 BGN
