До 15 май земеделските производители могат да кандидатстват по новата агроекологична дейност, разработена от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), която е в рамките на проект „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска”, изпълняван по програма LIFE+ на ЕС. Целта на тази мярка, отнасяща се за зимния ареал на световно застрашената червеногуша гъска, е да стимулира земеделските стопани да сеят подходящи зърнено-житни култури, включително царевица, и така да осигуряват зимна паша за гъските. За това те ще получават компенсаторни плащания. Дейността беше разработена съвместно от експерти на БДЗП и на Министерството на земеделието за земеделските стопани от района на Крайморска Добруджа, в местата, където зимува почти 90% от популацията на червеногушата гъска.
Ивайло Иванов от БДЗП смята, че това е важен момент от дългогодишната им работа в сферата на опазване на червеногушата гъска. По думите му България като най-значимата по численост на зимуващи птици, е едно уникално място. Точно тук са извършени най-задълбочените изследвания на този световно застрашен вид. Има вероятност той да изчезне от лицето на земята, поясни Иванов. Изработена карта е фундамент за последващо изработване на мярката за земеделските производители. Тя е свързана с подходящите зони, в които птиците предпочитат да се хранят.
Целта на тази мярка е да подтикне земеделските производители към такива практики, които са подходящи за опазване на червеногушата гъска. И на практика всички ние да обединим усилия в опазването на този вид, без никой в цялата система, да търпи някакви загуби, коментира още Иванов.
Размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичната дейност за червеногушата гъска е 103,68 евро/ха. При управлението на дейността за червеногушите гъски земеделските стопани трябва да засяват и отглеждат минимум 50 на сто от есенни зърнено-житни култури и минимум 30 на сто царевица от заявената по дейността площ в местообитания на червеногушата гъска. Изработването на цялата мярка и размерът на финансовата помощ е строго научно обоснован, каза още природозащитникът.
Бенефициенти по мярката могат да бъдат земеделски стопани, които поемат ангажимент да спазват изискванията по управлението на дейността за период от 5 последователни години.
Ивайло Иванов от БДЗП смята, че това е важен момент от дългогодишната им работа в сферата на опазване на червеногушата гъска. По думите му България като най-значимата по численост на зимуващи птици, е едно уникално място. Точно тук са извършени най-задълбочените изследвания на този световно застрашен вид. Има вероятност той да изчезне от лицето на земята, поясни Иванов. Изработена карта е фундамент за последващо изработване на мярката за земеделските производители. Тя е свързана с подходящите зони, в които птиците предпочитат да се хранят.
Целта на тази мярка е да подтикне земеделските производители към такива практики, които са подходящи за опазване на червеногушата гъска. И на практика всички ние да обединим усилия в опазването на този вид, без никой в цялата система, да търпи някакви загуби, коментира още Иванов.
Размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичната дейност за червеногушата гъска е 103,68 евро/ха. При управлението на дейността за червеногушите гъски земеделските стопани трябва да засяват и отглеждат минимум 50 на сто от есенни зърнено-житни култури и минимум 30 на сто царевица от заявената по дейността площ в местообитания на червеногушата гъска. Изработването на цялата мярка и размерът на финансовата помощ е строго научно обоснован, каза още природозащитникът.
Бенефициенти по мярката могат да бъдат земеделски стопани, които поемат ангажимент да спазват изискванията по управлението на дейността за период от 5 последователни години.
Снимка:www.redbreastedgoose.org
Източник:Вестник ГЛАС