Захари Медникаров беше много строг човек, но това е много полезно качество за диригент. Това сподели за медийна група „Добруджа” Елвира Пастърмаджиева – диригент на смесен хор „Добруджански звуци”. На 7 януари се навършиха 100 години от рождението на Захари Медникаров - световноизвестен хоров диригент и почетен гражданин на град Добрич.
„Запознахме се, когато завършвах Консерваторията, а в Добрич имаше обявено място за втори диригент. То доста дълго стоеше свободно. Маестрото идваше по работа в София и имахме няколко срещи в зала „България” да говорим за условията. Аз се съгласих и на 15 март 1987 г. дойдох и започнах. Не съм съжалявала никога за това свое решение. Тук се чувствам в свои води, научих много от Маестро Медникаров. Занаят се краде – той не го даваше, но ние наблюдавахме и се научавахме. Още преди да дойда, знаех колко е строг и как всички бягат от Добрич и мислех, че и аз ще избягам – аз съм от Ямбол, а по това време бях софийски жител. Но животът ме задържа тук и останах. Знаех и за неговата прословута работливост и огромния талант, но и за тежкия му характер. Заради това и мястото стоеше дълго незаето преди да дойда. Но никой не отричаше таланта му и неговата страст към хоровата музика. Добрич се славеше с два страхотни хора. Идвайки от София, аз останах втрещена – казах си, че това е нещо невероятно”, заяви Елвира Пастърмаджиева.
Тя е работила съвместно със Захари Медникаров общо 20 години.
„Всичко, което той правеше, се старая да го правя и аз, въпреки че сме абсолютно различни и като характери, и като творци. Не искам драстично да се сменя начинът на работа и затова спазвам неговата концепция. Старая се да интерпретирам творбите, както той ги интерпретираше. Единственото, което си позволих, е да разнообразявам репертоара, защото времената са други. Почнахме да пеем оперетна музика, мюзикъли и филмова музика, за да сме колкото може по-близо до публиката, да я задържим и да пълним салоните”, сподели Елвира Пастърмаджиева.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
„Запознахме се, когато завършвах Консерваторията, а в Добрич имаше обявено място за втори диригент. То доста дълго стоеше свободно. Маестрото идваше по работа в София и имахме няколко срещи в зала „България” да говорим за условията. Аз се съгласих и на 15 март 1987 г. дойдох и започнах. Не съм съжалявала никога за това свое решение. Тук се чувствам в свои води, научих много от Маестро Медникаров. Занаят се краде – той не го даваше, но ние наблюдавахме и се научавахме. Още преди да дойда, знаех колко е строг и как всички бягат от Добрич и мислех, че и аз ще избягам – аз съм от Ямбол, а по това време бях софийски жител. Но животът ме задържа тук и останах. Знаех и за неговата прословута работливост и огромния талант, но и за тежкия му характер. Заради това и мястото стоеше дълго незаето преди да дойда. Но никой не отричаше таланта му и неговата страст към хоровата музика. Добрич се славеше с два страхотни хора. Идвайки от София, аз останах втрещена – казах си, че това е нещо невероятно”, заяви Елвира Пастърмаджиева.
Тя е работила съвместно със Захари Медникаров общо 20 години.
„Всичко, което той правеше, се старая да го правя и аз, въпреки че сме абсолютно различни и като характери, и като творци. Не искам драстично да се сменя начинът на работа и затова спазвам неговата концепция. Старая се да интерпретирам творбите, както той ги интерпретираше. Единственото, което си позволих, е да разнообразявам репертоара, защото времената са други. Почнахме да пеем оперетна музика, мюзикъли и филмова музика, за да сме колкото може по-близо до публиката, да я задържим и да пълним салоните”, сподели Елвира Пастърмаджиева.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = 1.79863 BGN
1 GBP = 2.28757 BGN
1 CHF = 2.0333 BGN
