Д-р Валери Веселинов: Медицина не се работи само в София, нито само в университетските болници, нито само в големите центрове

19.12.2018 г. 10:05:25 ч.
/
Д-р Валери Веселинов: Медицина не се работи само в София, нито само в университетските болници, нито само в големите центрове
„За ДКЦ 2 в Добрич годината беше и трудна, и успешна”, признава управителят д-р Валери Веселинов. „Имахме трудности от финансово икономическо естество. Но мисля, че ги преодоляхме.” Анекс към  Националния рамков договор прие УС на БЛС в последните дни от миналата седмица. Д-р Веселинов е в експертната група, а в работата на събора участваха още шестима добрички медици. „Има грешка в системата с началото на договорите и влизане в сила на нов бюджет”, разяснява д-р Веселинов, който е председател на Лекарската колегия в Добрич. Договорено е между БЛС, Министерството на здравеопазването, финансовото министерство и НЗОК,  във връзка с договора за 2020 година,  преговорите да започнат от месец май. Договореностите и за нов рамков договор да приключват с приемането на бюджета, а не да започват от него, това е същественото в постигнатото от БЛС.
 
- Д-р Веселинов, каква година преживяхте в ДКЦ 2?
Трудна и, по мое мнение, горе-долу успешна. Имахме доста проблеми от финансово естество, но не ми се ще да се връщаме назад. Мисля все пак, ще успеем да съхраним добрия темп, който имахме от миналата година. С решение на Общинския съвет имаме възможност да изтеглим банков кредит и да погасим задълженията си към НАП и съответно да не се трупат лихви, които основно утежняват финансовото състояние  на дружеството. Преговорите са в един доста напреднал етап - почти финален, с банковата институция. Финалът на тази процедура би било най-доброто, което можем да си пожелаем за края на годината.
- Имате ли необходимост от още лекари в ДКЦ 2, свободни позиции?
Необходимост от лекари винаги има и навсякъде. Има много пациенти, а лекарите са застрашен от изчезване вид. Дефицитът е повсеместен, нужда от специалисти винаги има. Мога да заявя, че екипът, който работи при нас, е достатъчен. Екип, който може да посрещне нормалната патология, която съществува и с която се справяме. Търсят се навсякъде специалисти по пулмология, ендокринология, алергология, анестезиолози. Тези неща стават хронични и се мултиплицират. Другото по-неприятно е, че перспективата не е ясна.
- Говорите като председател на Лекарската колегия, за по-глобални проблеми…
Те не са кой знае колко различни двете длъжности, които съвместявам. Лекарският съюз е с традиции. Но този проблем, който коментираме, рефлектира върху  кадровото  обезпечаване и в болницата, и в заведенията за извънболнична помощ. Този въпрос трудно може да се реши на ниво регионална колегия. Проблемът първо трябва да се дефинира като такъв, да бъде разпознат. И затова е необходима държавна политика. Това само с усилията на БЛС няма как да се случи.
- Връщате се от събор на БЛС за договорености по рамковия договор. Какво се случи?
На практика нов рамков договор за 2019 година няма да има в истинския смисъл на думата. Първо трябваше да се приеме анекс към сега съществуващия НРД, в който влизат всички части по рамковата договореност и по цени, и обеми. Защото поради едно министерско недомислие се въведе преди няколко години нещо, което не знам дали някъде го има. НРД за съответната година влиза в действие от 1 април, а бюджетът на страната и този на НЗОК  влизат от 1 януари. На практика ние работим през първите три месеца по стария договор и с пари от новия бюджет. Получава се нещо, което, меко казано, е недоразумение. Имаме уверенията при преговорите, тъй като УС  десет човека ще подпишат анекса, което означава, че договорените цени и обеми влизат от 1 януари, а договорът НРД  ще си започне от 1 април, както беше и предишният. Но от 2020 година Новият рамков договор вече без анекси  ще влиза в сила от 1 януари  и ще приключва на 31 декември - както бюджетът на страната и бюджетът на НЗОК. Това е най-нормалното. Логиката го изисква, защото колкото пречи на нас, толкова и на Министерството, и на касата. Старото положение води до нормативно финансов хаос. В система като нашата в здравеопазването, която по принцип е инертна система, което я прави добра, като се следват традиции и революции, не е хубаво да се прави едно такова недомислие. То рефлектира много дълго време в годините и много трудно се поправя.
- Какви други решения взехте?
Увеличават се средствата за болнична, извънболнична помощ, за първична извънболнична, за медикодиагностична дейност в този анекс има залегнали финансови параметри. Това само по себе си е добро, но е резултат, който не отговаря на потребностите на системата. По принцип е сбъркана системата. В момента разговорите са за цени и обеми, заложени в анекса. Преговорите започват след приемането на бюджета. Имаме толкова за тази или онази дейност, тогава започваме да коментираме стойността, къде стигат парите, къде не стигат, кои цени да се увеличат, как да се наредят нещата. И казват: добре, но в рамките на ето тези пари… Така не се прави. То за това и резултатите са такива. Това, което е договорено от ръководството на Лекарския  съюз със здравното министерство и с финансовото министерство, и НЗОК, договорите за следващия НРД,  т.е. за 2020 година имаме уверението, че ще започнат от месец май. Нещата са ясни - и прегледи, и хоспитализации. Пресметнато и представено, когато се залага рамката на микробюджета, тогава вече можем да говорим за истински преговори. Отиваме с ясни предложения, постигаме, може би, пълен обем и тогава то влиза в бюджета за следващата година. Преговорите по НРД трябва да приключват с приемането на бюджета, а не да започват с приемането му. Да, има наистина в първична извънболнична помощ 20 милиона лева повече, но те не са предварително договорени. Всички разбираме, че средствата, които се влагат, все още са не много близо до средствата, които се отделят в други страни. Вярно е, че се наливат в нереформирана система. Добра е думата „наливат“ , защото действително се наливат. И тогава съществува вариантът, когато не е направено предварително разпределение, всеки да дърпа към себе си.
- Какво си пожелавате за новата година? Съгласен ли сте, че в здравеопазването трябва повече държавност?
Първо си пожелавам да сме живи и здрави. Точно в нашата сфера в здравеопазването наистина е хубаво да има повече държавност и повече чуваемост. Медицина в България не се работи нито само в София, нито само в университетските болници, нито само в големите центрове. Безспорно там е най-тежко, най-трудно, там трябва да отидат най-много ресурси. Но ако влязат и в нашите коридори, тези хора не са по-различно болни от другите. Този процес трябва да бъде поизчистен.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика