Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър

Рентгенологът  д-р Валентин Димитров - началник на отделението по образна диагностика в МБАЛ – Добрич, бе обявен за Лекар на годината на национално ниво.  Отличието ще бъде връчено в столицата в Деня на българския лекар - 19 октомври.
Д-р Валентин Димитров е роден на 24.10.1958 г. в Генерал Тошево. През 1980 г. завършва ПМИ3 „Йорданка Филаретова” -  София, и е назначен като рентгенов лаборант в Районната болница в Генерал Тошево. След това работи като рентгенов лаборант в рентгеново отделение към ОРКБ - Добрич. През 1989 г. завършва ВМИ – Варна, и е назначен за завеждащ СЗУ в с. Росица. Работи като такъв до 1996 година, когато придобива специалност „Образна диагностика”. Същата година е назначен за ординатор – рентгенолог в отделението по образна диагностика в болницата в Добрич. Притежава допълнителни квалификации по ултразвукова диагностика, мамография, компютърна томография,интервенционална рентгенология, ядрено - магнитен резонанс и здравен мениджмънт. От 2001 г. е началник на отделението по образна диагностика в МБАЛ-Добрич.
 
- Д-р Димитров, повече от 20 години работите в добричката болница. Как се промени тя за това време?
Самата здравна система боледува. Но мисля, че за тези условия, в които сме поставени, се справяме много успешно с проблемите и успяваме да откликнем на нуждите на болничното здравеопазване в областта. Успяваме да се справим да не допускаме кризисни ситуации. Поне досега не сме ги допускали. Болницата има финансови проблеми, но е стабилна и лекарите в нея работят самоотвержено, за да можем да задоволим потребностите на населението.
- Знаем за проблема с кадрите. В отделението по образна диагностика как стои въпросът?
Както и в другите отделения, така и в нашето има кадрови проблем. В момента работим двама специалисти със специалност „Образна диагностика”. Вторият специалист скоро взе специалност. Очакваме в края на годината още един специалист, който през декември ще се явява на изпит. С него ще стабилизираме значително обстановката в отделението. Работим на долна граница на оптимума по отношение на лекарския състав. Успяваме да се справим само с цената на много извънреден труд.  До една степен извънредният труд отнема много от личното време на лекарите. Но от друга страна е една школа, защото един лекар, колкото повече работи, толкова по-добър става. Така че нещата са различни и зависи откъде ще се погледнат. Но засега успяваме да се справим с кадровия дефицит.
- Във всяко отделение е важна апаратурата, но във Вашето е от особено голямо значение. С каква техника работите?
Имаме много съвременна техника - например, рентгенов дигитален апарат, но имаме и много стара техника. Имаме проблеми с апаратурата и те не са от вчера. В момента най-належащият за решаване проблем е компютърният томограф, който не работи. И това поражда големи проблеми по отношение на обслужването на диагностиката на пациентите. Налага се да ги превозваме на друго място, за да можем да достигнем до вярната диагноза. Очакваме през следващия месец томографът да заработи. Имаме доста добър отклик от ръководството на болницата и се надявам догодина да заработи още един нов компютърен томограф. Мисля, че едно лечебно заведение от нашата категория  трябва да работи с две такива машини, за да не се получават кризисни ситуации. Пак ще кажа – имаме много добра апаратура, но имаме и доста стара. Например, притежаваме апарат, който е произведен в страна, която вече я няма на картата. Това е ГДР. Въпреки това успяваме да работим и с него, защото е много качествен, но много амортизиран вече. Затова се надяваме на нова апаратура.
- При работата с такава апаратура и лекарите трябва да надграждате непрекъснато. В това отношение как се справяте?
Нещата много се промениха. В миналото, когато ние завършвахме медицинските институти, много от методиките не съществуваха. След завършването и в хода на работата се налагаха допълнителни квалификации. Аз съм правил такава по ултразвукова диагностика, мамографска диагностика, интервенционална рентгенология, което е хирургията в рентгенологията, и други допълнителни курсове за повишаване на квалификацията. Сега повечето  от тези методики се изучават в университета. Ако при сега завършилите лекари е нужна допълнителна квалификация, то тя е за усвояване на новите аспекти в тези технологии. Защото в основата те ги познават. Ние имаме изисквания по националния медицински стандарт по образна диагностика и нещата се обновяват, за да сме адекватни на новата обстановка.
- На какво се дължи тази награда? Защо Регионалната лекарска колегия се е спряла на Вас като номинация?
Аз приемам тази награда като едно голямо задължение за работата, която ще упражнявам занапред. Аз не мога да дам оценка сам на себе си, но мога да дам оценка на хората, които работят около мен и мисля, че българският лекар е добър лекар. Има няколко причини за това. Първата е, че цедката в университетите е доста сериозна. Освен това, кадровият дефицит, колкото и да е лош, той прави българския лекар добър. Когато започнат работа младите лекари в болничното здравеопазване, на тях им се налага да дават допълнителни дежурства в Спешно отделение, а това е една голяма школа. Те научават много неща, които не са в тяхната специалност и са общо подготвени като лекари. Затова казвам, че приемам тази награда като признание и задължение.
- За празника са отличени и още няколко Ваши колеги…
Да, това са по-млади колеги. Аз имам наблюдения върху тяхната работа и мисля, че напълно заслужават наградата си. Някои от тях не за пръв път са награждавани. Наистина мисля, че Колегията има основание да ги награди.
- Какво си пожелавате по повод  Деня на българския лекар?
Пожелавам на колегите си подобряване условията на работа и преди всичко да обръщат повече внимание на пациентите.
 
 
 

Коментирайте