Д-р Митко Георгиев: Тази награда е за цялото отделение и за болницата, в която работя

Д-р Митко Георгиев получи наградата „Лекар на годината“ за област Добрич на церемония, която се състоя в края на октомври в Равда.  Стилното тържество, с което бе отбелязан празникът на лекарското съсловието, бе част от Извънредния събор на Лекарския съюз. С почетен знак – сребърен плакет на БЛС, бяха наградени лекарите, излъчени от регионалните колегии, които съсловието е оценило най-високо през тази година. За област Добрич тази година това беше началникът на отделението по ортопедия в Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич д-р Митко Георгиев.
Честито за отличието д-р Георгиев! С какво всъщност го заслужихте?
Не знам с какво. Едва ли е някаква конкретна стъпка или някакъв конкретен повод. Когато ми връчваха наградата „Лекар на годината”, аз се пошегувах, че това е награда за: „един Лекар на години”. За тези 28 години откакто работя в болницата в Добрич, те се преименува по много начини. В момента е МБАЛ-Добрич, но може би за всички тези години, в които ме познават моите колеги, се надявам да са ме опознали. За толкова време смятам, че съм натрупал, шеговито да го кажа, съм натрупал лихвоточки, за да спечеля тяхното доверие. Това е много ценна награда, защото точно колеги-професионалисти правят номинацията. От това те да връчат наградата, по-значимо няма. По някакъв начин те виждат в тези хора, които номинират, някакъв по-събирателен образ на лекаря.
В какво се състоеше самата церемония и какво представлява самата награда?
Самата церемония беше част от Извънредния събор на Българския лекарски съюз, който се проведе в Равда от 30 октомври до 1 ноември. На 31 октомври беше тържествената вечер, в която бяха връчени тези награди. Те са два вида. Тази награда, която получих аз и моите колеги, номинирани от Районните колегии, представлява сребърен плакет с почетния знак на Лекарския съюз. Връчва се и един такъв златен плакет, който е номиниран за цялата страна.
Как колегите Ви в отделението приеха тази награда? Прочетох доста ласкави коментари.
Само мога да благодаря на всички, които са изразили положително отношение. Надявам се, че колегите я приемат  като награда и за тях, защото в крайна сметка, аз нито съм сам в това отделение, нито мога съвсем сам да направя нещо. Може да прозвучи шаблонно, но няма как тази награда да не е обща за нашето  отделение и за болницата, в която работя. По този начин го приемам и аз – да бъде добронамерено не само към мен, а и към всички колеги, с които работя.
Как се подреди биографията Ви на лекар? Кой Ви насочи към медицината? Завършили сте Медицински университет-Варна.
И аз не мога да кажа точно. Както се шегуваме един мой колега: „Медицината е като любовта”. По думите му това е една невярна любовница, която човек ухажва цял живот и от време на време се радва на нейните ласки. И аз не знам как се влюбих точно в медицината, при положение, че в моята фамилия я няма тази традиция. Аз съм първият в моя род, който се занимава с медицина. Как мина професионалния ми път – завърших в Медицинския институт, който сега е Медицински университет, после във филиала в Добрич през 1987 година. Тогава започнах работа в Отделението по бърза и неотложна медицинска помощ към болницата. Там научих може би най-важните неща в медицината, а именно, че в критичен момент лекарят трябва да вземе най-бързото и най-правилното решение, на което е способен. Това разбира се много ми помогна за по-нататъшната работа. След около три години работа, през 1990 година започнах работа в отделението по ортопедия и травматология и така вече четвърт век.
А от колко време сте шеф на отделението по ортопедия?
От 2004 година.
Макар да е дълга темата – какво им трябва на българските лекари, за да работят нормално?
Веднъж бях споделил, че медицина се прави с две основни неща – с достатъчно хора и с достатъчно средства, което е взаимно свързано. Имам предвид – хора, обучение, условия за работа и за начин на живот и средства. Не става въпрос обаче за финансови средства като заплати. Не е това основното, което е необходимо. Необходимо е едно по-загрижено отношение на икономически, политически и финансови структури, които да създадат  нормални условия за работа. Тези условия, които вече ги виждаме по света, искаме да го направим по същия начин, само че редица неща не ни достигат. Най-често се говори за средства. Да, вярно е, според мен те не достигат. Като нямаме тези средства, не можем да създадем добри условия, не можем да задържим младите хора, както с условия на работа, така и с начин на заплащане на труда им. Според мен има една огромна мина, която ще бъде взривена може би след 5, 10 годни или най-много 15, когато ние „младите” ще бъдем вече на една преклонна възраст. Трудно мога да кажа, че ще имаме достатъчно количество млади хора, които да поемат нещата оттам нататък в здравеопазването. Голяма остава разликата между поколенията, които в момента работят. Има твърде много малко млади хора, които да продължат едно, смея да кажа, добро наследство, защото хората от нашето поколение имат какво да им дадат. Стига да ги има и другите условия, за да се продължи една традиция, която българският лекар заслужава.
Завършил сте и Здравен мениджмънт. Сега бяхте на семинар по здравен мениджмънт в САЩ. Каква е разликата в медицината в България и САЩ? Успяхте ли да установите?
Може би точно в контекста на казаното преди малко там аз видях, че тези хора са осигурили тези две основни неща. Не са пожалили средства. Нито една болница не работи с минимален брой хора. Имахме възможност да видим елитна болница, имахме възможност да видим военноморска болница, която е със специфичен режим. Видяхме и болница, която извършва социални дейности и лекува хора, които нямат осигуровки. Никъде не видяхме такава липса на хора, каквато започна да се усеща вече у нас. Навсякъде имаше страшно много хора, на които предполагам, че съм им създадени достатъчно добри условия като оборудване и като техника, за да работят и да нямат тази грижа да мислят както при нас – от днес  какво е належащо да направим за утре, а не да говорим за бъдеще и модернизация.  Това е основното за мен. Вярно, тяхната система е много по-различна, несъпоставима с българските условия, но от моя гледна точка там хората имат това, което аз си мисля, че е необходимо. Там са го направили – с хора и със средства. Нещо, което също е несъпоставимо, но например само  три болници в един град във Флорида, който не е от най- големите в Щатите, имат бюджет от над 2,2 млрд. долара. В България целият бюджет за здравеопазване е около 3 млрд. лева за 7 милиона потенциални пациенти.
Можем обаче да се сравняваме по професионализъм на лекарите. Не е тайна, че се гордеем с много от здравните си кадри по света, както и тук.
Да, това е другото, което ми направи впечатление там, че се работи по строги алгоритми. Това също е добре – да има нормативна база за всичко, но на два-три пъти ми направи впечатление каква лека паника и смут настава, когато нещо излезе извън алгоритъма. При нас има много малко алгоритми и всичко остава на уменията на лекаря и той е в основата на лечебния процес.  Там, като че ли лекарят е като придатък на цялата апаратура, компютъризация и създадени механизми за провеждане на едно лечение. Това според мен намаля инициативността и творчеството, защото ето ние тук си говорим, че лечението е творчески процес и ние се мъчим да го направим изкуство. Там всичко е сложено в много ясни и точни параметри, които в много голяма част се определят от хубавите им компютри. Аз бих им завидял на компютрите, но мисля, че биха ни завидели на нашето творческо мислене.
Вашият син също е лекар. Имате ли доза оптимизъм за бъдещето му – неговото и на тяхното поколение?
Не мога да нямам оптимизъм. Една от причините за това е, че нашето отделение е най-облагодетелствано от това, че около 40% са млади колеги-специализанти. Малко отделения и клиники могат да се похвалят с такъв процент. Надявам се, че сме ги спечелили по някакъв начин с работата си, с перспективата си. Доколкото зависи от нас, ще направим всичко възможно то да се осъществи. Другото, което винаги имам като очакване е, че един ден да ги приравним към по-ниското ниво, а Дай Боже всички клиники да се издигнат до нивото на водещите в страната. Дано това да стане в по-близко време. Надявам се да го видя. 

Коментирайте