Елка Димова е родена в град Тервел. Магистър по финанси. Професионалната си кариера започва през 1997 година като счетоводител и главен счетоводител в търговско дружество. От 2003 година до ноември 2015, когато бе избрана от новоизбрания кмет Йордан Йорданов за негов заместник, е одитор в Сметна палата Добрич, където преминава през цялата йерархия на структурата. Има 5-месечен стаж и 6 месеца работа в Европейската сметна палата в Люксембург.
Елка Димова е семейна, има дъщеря.
- Г-жо Димова, защо се съгласихте да бъдете част от новия кметски екип? Вашето представяне се забави най-много.
Първо да кажа, че не познавах г-н Йорданов преди да ме покани в неговия екип. Не познавах и нито един от колегите си в екипа. Да си призная, предложението му беше голяма изненада за мен. Но след като проведохме няколко разговора, се убедих в неговото желание да търси не политическото назначение, не политическите решения на проблемите, а точно експертния подход. С това ме спечели. Това беше нашата уговорка, че влизам в екипа като експерт, а не като представител на политическа сила.
- Доволна ли бяхте от реализацията си в Сметна палата преди да се включите в кметския екип?
Преминала съм през цялата йерархия на Сметна палата – от стажант одитор до старши одитор втора степен. През всички 11 години се занимавах именно с това – бюджети и отчети на общините в област Добрич. Смея да кажа, че този опит ме подготви за настоящата позиция.
Сметна палата дава много добра възможност за развитие точно в областта на публичните финанси. Мисля, че точно по тази причина, когато г-н Йорданов е започнал да търси човек, който да управлява публичните финанси на града, се е насочил първо към служител от Сметна палата.
- Да преминем към цифрите и процентите. 109 процента събираемост на местните данъци, как се стигна до този резултат? Имаше ли опасност да не се изпълни бюджетът, още повече, че бяхме в година на избори?
Опасността не идваше от местните данъци и такси, там планирането е направено много разумно от предходния екип, направено е на база 3-годишна прогноза, т.е. там нямаше заложени рискове.
По-скоро проблемите бяха от планираните приходи от разпореждане с общинско имущество, където в раздел „Приходи от продажба на земя” са заложени едни много оптимистични цифри. Разбира се, те са заложени на база на предходни изпълнения, едва ли предишният екип е действал съвсем неразумно, когато ги е залагал, дори си мисля, че ако не беше година на избори, те биха направили една актуализация на бюджета в тази посока, но през септември нямаше заседание на общински съвет и нямаше кога да се реагира.
А проблемът идва от това, че целият приход, който е заложен от продажба на земя или на други недвижими активи на общината, всъщност се планира и в разходната част на капиталовата програма на общината. Този оптимистичен приход е заложен в същия размер като разход и този разход е реализиран съобразно плановете. И от там идваше риска – няма как да се покрие разходът, когато няма постъпил приход – планиран и изпълнен.
Но направихме преразпределение на бюджета – със средствата от местните данъци дофинансирахме капиталовата програма, успяхме да прехвърлим някои обекти за 2016 година и приключихме годината добре, без сериозни неразплатени задължения.
- Имате ли яснота дали са допускани грешки във финансовото ръководство на общината, или ще изчакате одита, който поръчахте?
Ще изчакаме одита. Разбира се, ние също си правим вътрешни анализи, но все още е рано да излезем с конкретна информация.
- Трябваше да съставите Бюджет 2016 в много кратки срокове, да направите публично обсъждане и в крайна сметка се справихте, това беше отчетено и от кмета.
Най-големият проблем бяха сроковете. Наложи се да работим дори през празничните дни. Но най-важното е наличието на краен резултат, добър продукт, който входирахме в общинския съвет и спазихме сроковете по Закона за държавния бюджет.
Този път при планирането на местните приходи подходихме по-разумно, ако има преизпълнение, това би било добре дошло за нас и винаги сме готови да актуализираме бюджета в посока нагоре.
- Бяхте казали, че Бюджет 2016 ще бъде „бюджет за хората”. Запазвате ли тази философия?
Това е идеята – да бъде именно за хората на Добрич, като залагаме на разумно планиране на приходи и на обезпечени разходи.
Рамката е в приходната си част в размер на 49 милиона 356 хиляди лева, съответно толкова е в разхода. От тях 28 милиона са държавна отговорност и 21 милиона – местна.
В сравнение с миналата година имаме малко завишение нагоре, но то се дължи най-вече на увеличението на единните разходни стандарти за държавните дейности, а то се дължи най-вече на увеличението на минималната работна заплата.
Отново очакваме актуализация, знаете, че политиката на Министерство на финансите е да предоставя голяма част от средствата не директно в бюджетите на общините, а чрез бюджетите на другите министерства – на образованието, на регионалното развитие. Всички тези средства идват на един по-късен етап и затова очакваме сериозна актуализация през тази година.
- Изненада ли Ви интересът на граждани и организации към публичното обсъждане на бюджета? Доколко успяхте да удовлетворите исканията им?
Макар че това ми е първото публично на бюджет, съм впечатлена от широкото участие на гражданите. Получихме много ценни предложения. Това широко представяне на обществеността доказа, че е полезно, защото най-добрият начин да се информираме от какво има нужда този град да бъде свършено или да бъде променено е именно подобно обсъждане. Постарахме се максимално да удовлетворим исканията на гражданите, разбира се няма как да успеем с всичко, има проблеми, които са трупани с години. Моето впечатление е, че хората останаха доволни от това, което чуха по време на обсъждането.
- Една смела стъпка, според мен – делегираните бюджети на детските градини. Във време, в което директорите на училища се жалват от делегираните си бюджети, вие предприемате това. Само като опит ли или имате усещането, че това би било добра практика?
В много общини в България детските градини вече са на делегиран бюджет и прилагат тази система както училищата. Но за разлика от тях, където делегираните бюджети са задължителни, при детските градини Законът за публичните финанси предоставя възможност да бъдат финансирани по този начин. Системата на делегиран бюджет предполага ръководителят на съответното звено да бъде малко повече финансов мениджър. Да може да планира и собствени приходи, а не само разходи. Да има и по-голяма свобода при разпределянето на разходите. В случая ние искаме да провокираме ръководителите на нашите детски градини да действат като финансови мениджъри на своите бюджети, за да видим какъв ще бъде резултатът. И ако те се справят успешно през 2016 година, ще направим една истинска система на делегиран бюджет през 2017-а. Ако обаче видим, че това създава сериозни проблеми, ще продължим по досегашния ред да финансираме детските градини като едно общо перо, което ни позволява вътрешно взаимно да компенсираме нуждите на едно или друго детско заведение.
- Казахте в началото на разговора, че сте правили одити на всички общини в областта и познавате добре публичните финанси. Къде са слабите места на финансистите в една община, къде най-често се допускат грешки?
На първо място, най-голямата грешка е нереалното планиране на приходи. В практиката си на одитор съм се натъквала на подобни грешки – ние ги наричаме „кухи приходи”.
В разходната част разковничето е в контрола.
- В тази връзка предвиждате ли промяна в структурата на общината по отношение на контрола на разходите?
Да, ние сме поискали да бъдат направени няколко външни одита, но вътре в самата система за финансово управление и контрол на община Добрич, мисля, че тя е доста добре изградена и по-скоро ще насоча усилията си в това наистина стриктно да се прилага това, което е разписано, за да можем да сме сигурни, че всеки лев е похарчен разумно.
Елка Димова е семейна, има дъщеря.
- Г-жо Димова, защо се съгласихте да бъдете част от новия кметски екип? Вашето представяне се забави най-много.
Първо да кажа, че не познавах г-н Йорданов преди да ме покани в неговия екип. Не познавах и нито един от колегите си в екипа. Да си призная, предложението му беше голяма изненада за мен. Но след като проведохме няколко разговора, се убедих в неговото желание да търси не политическото назначение, не политическите решения на проблемите, а точно експертния подход. С това ме спечели. Това беше нашата уговорка, че влизам в екипа като експерт, а не като представител на политическа сила.
- Доволна ли бяхте от реализацията си в Сметна палата преди да се включите в кметския екип?
Преминала съм през цялата йерархия на Сметна палата – от стажант одитор до старши одитор втора степен. През всички 11 години се занимавах именно с това – бюджети и отчети на общините в област Добрич. Смея да кажа, че този опит ме подготви за настоящата позиция.
Сметна палата дава много добра възможност за развитие точно в областта на публичните финанси. Мисля, че точно по тази причина, когато г-н Йорданов е започнал да търси човек, който да управлява публичните финанси на града, се е насочил първо към служител от Сметна палата.
- Да преминем към цифрите и процентите. 109 процента събираемост на местните данъци, как се стигна до този резултат? Имаше ли опасност да не се изпълни бюджетът, още повече, че бяхме в година на избори?
Опасността не идваше от местните данъци и такси, там планирането е направено много разумно от предходния екип, направено е на база 3-годишна прогноза, т.е. там нямаше заложени рискове.
По-скоро проблемите бяха от планираните приходи от разпореждане с общинско имущество, където в раздел „Приходи от продажба на земя” са заложени едни много оптимистични цифри. Разбира се, те са заложени на база на предходни изпълнения, едва ли предишният екип е действал съвсем неразумно, когато ги е залагал, дори си мисля, че ако не беше година на избори, те биха направили една актуализация на бюджета в тази посока, но през септември нямаше заседание на общински съвет и нямаше кога да се реагира.
А проблемът идва от това, че целият приход, който е заложен от продажба на земя или на други недвижими активи на общината, всъщност се планира и в разходната част на капиталовата програма на общината. Този оптимистичен приход е заложен в същия размер като разход и този разход е реализиран съобразно плановете. И от там идваше риска – няма как да се покрие разходът, когато няма постъпил приход – планиран и изпълнен.
Но направихме преразпределение на бюджета – със средствата от местните данъци дофинансирахме капиталовата програма, успяхме да прехвърлим някои обекти за 2016 година и приключихме годината добре, без сериозни неразплатени задължения.
- Имате ли яснота дали са допускани грешки във финансовото ръководство на общината, или ще изчакате одита, който поръчахте?
Ще изчакаме одита. Разбира се, ние също си правим вътрешни анализи, но все още е рано да излезем с конкретна информация.
- Трябваше да съставите Бюджет 2016 в много кратки срокове, да направите публично обсъждане и в крайна сметка се справихте, това беше отчетено и от кмета.
Най-големият проблем бяха сроковете. Наложи се да работим дори през празничните дни. Но най-важното е наличието на краен резултат, добър продукт, който входирахме в общинския съвет и спазихме сроковете по Закона за държавния бюджет.
Този път при планирането на местните приходи подходихме по-разумно, ако има преизпълнение, това би било добре дошло за нас и винаги сме готови да актуализираме бюджета в посока нагоре.
- Бяхте казали, че Бюджет 2016 ще бъде „бюджет за хората”. Запазвате ли тази философия?
Това е идеята – да бъде именно за хората на Добрич, като залагаме на разумно планиране на приходи и на обезпечени разходи.
Рамката е в приходната си част в размер на 49 милиона 356 хиляди лева, съответно толкова е в разхода. От тях 28 милиона са държавна отговорност и 21 милиона – местна.
В сравнение с миналата година имаме малко завишение нагоре, но то се дължи най-вече на увеличението на единните разходни стандарти за държавните дейности, а то се дължи най-вече на увеличението на минималната работна заплата.
Отново очакваме актуализация, знаете, че политиката на Министерство на финансите е да предоставя голяма част от средствата не директно в бюджетите на общините, а чрез бюджетите на другите министерства – на образованието, на регионалното развитие. Всички тези средства идват на един по-късен етап и затова очакваме сериозна актуализация през тази година.
- Изненада ли Ви интересът на граждани и организации към публичното обсъждане на бюджета? Доколко успяхте да удовлетворите исканията им?
Макар че това ми е първото публично на бюджет, съм впечатлена от широкото участие на гражданите. Получихме много ценни предложения. Това широко представяне на обществеността доказа, че е полезно, защото най-добрият начин да се информираме от какво има нужда този град да бъде свършено или да бъде променено е именно подобно обсъждане. Постарахме се максимално да удовлетворим исканията на гражданите, разбира се няма как да успеем с всичко, има проблеми, които са трупани с години. Моето впечатление е, че хората останаха доволни от това, което чуха по време на обсъждането.
- Една смела стъпка, според мен – делегираните бюджети на детските градини. Във време, в което директорите на училища се жалват от делегираните си бюджети, вие предприемате това. Само като опит ли или имате усещането, че това би било добра практика?
В много общини в България детските градини вече са на делегиран бюджет и прилагат тази система както училищата. Но за разлика от тях, където делегираните бюджети са задължителни, при детските градини Законът за публичните финанси предоставя възможност да бъдат финансирани по този начин. Системата на делегиран бюджет предполага ръководителят на съответното звено да бъде малко повече финансов мениджър. Да може да планира и собствени приходи, а не само разходи. Да има и по-голяма свобода при разпределянето на разходите. В случая ние искаме да провокираме ръководителите на нашите детски градини да действат като финансови мениджъри на своите бюджети, за да видим какъв ще бъде резултатът. И ако те се справят успешно през 2016 година, ще направим една истинска система на делегиран бюджет през 2017-а. Ако обаче видим, че това създава сериозни проблеми, ще продължим по досегашния ред да финансираме детските градини като едно общо перо, което ни позволява вътрешно взаимно да компенсираме нуждите на едно или друго детско заведение.
- Казахте в началото на разговора, че сте правили одити на всички общини в областта и познавате добре публичните финанси. Къде са слабите места на финансистите в една община, къде най-често се допускат грешки?
На първо място, най-голямата грешка е нереалното планиране на приходи. В практиката си на одитор съм се натъквала на подобни грешки – ние ги наричаме „кухи приходи”.
В разходната част разковничето е в контрола.
- В тази връзка предвиждате ли промяна в структурата на общината по отношение на контрола на разходите?
Да, ние сме поискали да бъдат направени няколко външни одита, но вътре в самата система за финансово управление и контрол на община Добрич, мисля, че тя е доста добре изградена и по-скоро ще насоча усилията си в това наистина стриктно да се прилага това, което е разписано, за да можем да сме сигурни, че всеки лев е похарчен разумно.
Коментирайте
1 USD = 1.79863 BGN
1 GBP = 2.28757 BGN
1 CHF = 2.0333 BGN
